История на вестниците


История на вестниците по света, с известно ударение върху Англия и САЩ. Статията е разделена на няколко главни секции и следва хронологичен ред на изложение, а именно:

Причина за възникване на вестниците

Най-древните директни предци на модерните вестници изглежда са ръчно написани новинарски листове, които са циркулирали широко във Венеция през 16-ти век. Венеция, както и повечето градове, които играят сериозна роля в ранното развитие на вестниците, е център на търговията и поради това – и на информацията. Тези венециански новинарски листа, известни като "avisi" или "gazette", били пълни с информация за политиката и военните действия в Италия и Европа. Разпространявали са се седмично поне от 1566-та година и са достигали чак до Лондон. Стилът им е бил характерен – кратки новинарски дописки, изпратени от конкретен град, подписани с името на града и датата на изпращане.

Първите печатни вестници

Двата най-стари оцелели до наши дни европейски печатни вестници са били разпространявани на немски през 1609-та година. Единия е Страсбургския "Relations: Aller Furnemmen", печатан от Йохан Каролус. Другият е "Aviso Relations over Zeitung", печатан от Лукас Шулте, вероятно във Волфенбутел. И двата вестника не са посочвали града, в който се печатат, за да избегнат преследване от страна на властите.

Първият истински вестник

Печатните вестници се разпространили като феномен в цяла Европа за сравнително кратко време. Печатните седмичници се появяват в Базел през 1610-та, във Франкфурт и Виена през 1615, в Хамбург – 1616, Берлин – 1617 и Амстердам – 1618, все големи търговски центрове. Английско официално лице от това време се оплаква, че страната му търпи критики от чужбина заради липсата на седмична публицистика, която да отразява "случващото се всяка седмица". Първият печатен вестник в Англия се появява през 1621-ва. Печатането във Франция започва през 1631-ва. В Италия първият печатен вестник се появава през 1639-та, а в Испания – през 1641-ва.

Списващите тези ранни седмичници имали сериозен проблем с намирането на свежи новини, с които да запълнят страниците на вестниците си. Много, особено в Англия, не успявали да се справят с подобен стриктен график и изданията им излизали със закъснение. Тези трудности ускорили процеса за печатането на новини. Редакторите не можели вече да печатат когато си поискат – трябвало да запълнят страниците на седмичника, без значение на каква цена.

Формат

Ранните вестници като цяло се печатали в един от следните два формата: Датски вестници, или "корантос", при който репортажите са сбити плътно в две или максимум четири страници, или в стила на ранните германски седмичници, които били памфлети с по 8 до 24 страници.

В началото организацията на презентацията е била ужасна. Новини за 30-годишната война, например, се оказвали един път в колонката за Виена, друг път – за Франкфурт и т.н. В рамките на един и същи вестник се случвало да има две дописки за един и същи град, с различни дати, в едната от които да се твърди, че града е под обсада, а от другата да научаваме, че града вече е паднал.

В този смисъл вестниците са били удобни за печатарите, но не и за читателите. Първите опити да се вкара в ред тази каша е на Томас Гайнсфорд, който започва да се опитва да прави историите по-четими и достъпни.

Свобода на словото

По правило всички ранни вестници включвали новини от цяла Европа, а понякога и от Америка и Азия. С малки изключения (основно в Холандия) те никога не списвали статии и репортажи за страната, в която се печатали.

Печатниците били строго регулирани. В повечето страни е било необходимо да имаш държавен лиценз, за да можеш да печаташ и е можело бързо да ти вземат лиценза, ако отпечаташ нещо, което допада на властите. Европейските тирани, наричани днес с имащото съвсем друг смисъл "владетели", позволявали печатането на вестници, стига те да не си позволяват да дискутират национални проблеми или събития.

Първата по-сериозна промяна в тази посока идва в годините преди избухването на Английската гражданска война. Докато парламентът под  ръководството на Оливър Кромуел се бори с крал Чарлз Първи, националните новини изведнъж придобили ново значение и вестниците, освободени поради разрушаването на авторитета на краля, се почувствали достатъчно уверени, за да ги дискутират. Първият вестник се осмелява да направи това през 1641-ва и скоро почти всички издатели го последват. Както казва един редактор от това време: "И сега поради странните промени и превратности на нашето време, ние говорим само и единствено за това, което се случва в Англия...".

Идеалът за свободата на пресата се артикулира за първи път по страхотен начин в Англия през 1644-та от Джон Милтън в своята "Ареопагитика", която, обаче, се занимава основно с книгите и не обръща особено внимание на вестниците. Въпреки това, именно те, едни от първите в света, освободили се от правителствен контрол, провеждали важен експеримент за това на какво е способна свободната преса.

Според историка Джоузеф Франк, вестниците в Англия през 1640-те освен с политическите новини, били и сред първите в света, които използвали заглавия, публикували реклами, илюстровали истории с дърворезби, наели жена, имали "новинарски момчета", но по-често "новинарски момичета", които продавали вестници по улиците.

След обезглавяването на Чарлз Първи, Кромуел узурпира властта и погва пресата, оставяйки само няколко, оторизирани от него, вестника в печат. Английската преса обаче се освобождава отново по време на революцията от 1688г. Лицензационният закон изтича през 1695г. и вярата във важността да има преса, която да има правото да критикува управляващите в крайна сметка пуска корени в Англия и оттам се разпространява и в нейните американски колонии.

Ставайки все по-достоверни и с все по-чести тиражи, вестниците почват да играят основна роля в търговията, както с възможността за публикуване на реклами, така и с публикуването на ценови листи и доклади за пазарите. Германския вестник, издаван от Лукас Шулте започнал да излиза два пъти в седмицата през 1625 г. Най-старият оцелял печатен ежедневник, "Einkommende Zeitung", се повява в Лайпциг през 1650 г. Първият успешен ежедневник в Англия е "Daily Courant", който започва да се печата в Лондон през 1702 г. В ранния 18-ти век, според историка Стенли Морисън, вестниците придобиват "влияние върху търговската класа в Лондон, което никога не губят".

По това време, също така, страхотни есеисти като Джоузеф Адисън, Ричърд Стийл, Даниъл Дефо и Джонатан Суифт започват да публикуват вестници, пълни с техните социални и политически коментари в Лондон. Тези вестници са доста по-подобни по съдържание до някои днешни списания.

Първият Американски вестник

Британските американски колонии, заради строгите си управленчески структури и малкото и разпръснато население, влизат в света на вестниците сравнително късно. "Public Occurances" започва да се печата в Бостън на 25-ти септември 1690 г., а първата му история е за новопокръстените индианци, които избират "Деня на благодарността", за да благодарят на Господ за неговата милост...

Въпреки това, други статии в същия вестник били доста по-опасни за съществуването му, например атаки към някои индианци, които се били с англичаните срещу французите, както и слухове за краля на Франция. Подобен тип журналистика бил типичен за издателяБенджамин Харис. Той издавал сензационни вестници в Англия, преди да бъде вкаран в затвора. Принуден е да избяга в Америка след излизането на една особено "взривоопасна" статия за предполагаем католически заговор срещу Англия.

Властите в Масачузетс бързо изразяват своето възмущение от неговия вестник и първият му брой се оказва и последен. Ще минат 14 години преди да бъде издаден следващия вестник в колониите. "The Boston News-Letter" на Джеймс Франклин, пощаджията на Бостън, е доста по-умерен и е пълен основно с преписки за политическите събития в Англия и Европа, препечатани от лондонски вестници. Този вестник просъществува цели 72 години.

Първият вестник, който се опитал да даде глас на политически дебати е третият успешен бостънски вестник, "The New England Courant", чието първо издание излиза през 1721 под ръководството на Джеймс Франклин. Още с първия си брой вестникът започва политически поход, като се занимава с проблема за ваксинирането срещу дребна шарка. Ваксинацията била събитие, т.к. през  същата година  за първи път се използвала  в Бостън в борбата с епидемия от дребна шарка. Котън Матър, един от най-успешните мъже в Бостън, подкрепял ваксинирането. Джеймс Франклин – не.

На следващата година вестникът атакува колониалното правителство, което обвинява в недостатъчно активна защита на морските територии от пирати. Тези атаки вкарват Дж. Франклин в затвора. По-късно със съдебно решение му се забранява да печата вестника. За да заобиколи тази заповед Джеймс прави по-малкия си брат Бенджамин, който дотогава му е бил чирак, официален издател на вестника. Той от своя страна използва това, за да излезе от позицията си на чирак. Бенджамин Франклин поема контрола над "Pennsylvania Gazette" във Филаделфия през 1729, издига го до един от най-добрите вестници в колониите и започва своята невероятна кариера като писател, журналист, печатар, бизнесмен, управител на пощенски клон, учен и държавник.

В Ню Йорк вестниците имат не по-малко интересна история. От 1725 г. в града се издава един вестник – "New York Gazette", списван от Уилиам Брадфорд. Той се държи традиционно и избягва конфронтации с колониалния губернатор. Но Уилиам Косби, губернатора на Ню Йорк по това време, бил много противоречива личност и успял  даотчужди от себе си голяма част от най-уважаваните личности в колонията. Те искали вестник, който да изразява тяхната гледна точка и Зенгер, млад печатар от Германски произход, се съгласил да го направи.

Вестникът, "New York Weekly Journal", веднага започнал да атакува колониалната администрация. Губернатор Косби нарежда ареста на Зенгер на 17 ноември 1734 г. по обвинения в подмолна противодържавна дейност. Докато е в затвора вестникът се печата от неговата съпруга, Анна.

Няма съмнение, че Зенгер е печатал критични към губернатора статии и на процеса през август 1775 г. съдията инструктира журито, че според дефинициите на обичайното право за противодържавна дейност, критиката към управляващите е престъпление, независимо дали фактите са истина или не. Въпреки това адвокатът на Зенгер, Андрю Хамилтън, отправил призив да се защити "каузата на свободата... свободата както да изобличаваш, така и да се противопоставяш на произволна власт... чрез говорене и писане на истината".  Журито игнорира инструкциите на съдията и намира Зенгер за невинен.

Този процес представлява голяма стъпка в борбата за свободата да се публикуват честни критики към управляващите и има практическия ефект да накара британските власти да не преследват американски журналисти, дори когато техните критики към правителството стават все по-интензивни с наближаването на революцията.

Вестниците и Американската Революция

Голямото ограничение върху свободата на пресата в Англия през 18-ти и първата половина на 19-ти век е марковия данък, който водел до повишаване на цените на вестниците до такива нива, че по-бедните изобщо не можели да си позволят да си ги купуват. Марковия данък е приет от Британския парламент през 1765 г. и е означавал налагането на подобен данък и за американските вестници. Американците не били представени в този парламент и американските вестници се разбунтували срещу данъка.

Публикували писма и есета в знак на протест срещу "фаталният Черен Закон", както го нарича един редактор. Публикували и репортажи за срещи и събрания в знак на протест срещу данъка. Лейтенант-губернаторът на Ню Йорк се оплакал, че тези вестници използвали "всяка лъжа, която злонамерен човек може да изобрети, за да служи на целите му да подтикне хората към неподчинение към закона и противодържавни действия".

Данъкът трябвало да влезе в сила на 1-ви ноември, 1765 г. С наближаването на този ден вестници като "Pennsylvania Journal" се "облекли" като надгробни камъни и обявили, че се надяват на възкресение. След като ключовата дата минала без ответни действия от британска страна, вестниците продължили да се разпространяват, но без задължителната марка. Законът не можел да се наложи и бил отменен.

Подобни протести отекват през колониалните вестници когато Британският парламент одобрява закони през 1676 г., които налагат вносни мита върху американския внос на стъкло, олово, бои, чай и хартия. Споразумения за отмяна на митата, поддържани сериозно през пресата, водят колониите до нова победа. През 1770 всички мита освен тези върху чая, биват премахнати.

В следващите години много вестници се появяват със специално оформление на разделени змии, което показвало слабостта на колониите, ако са разединени. Не всички били на страната на революционерите, искащи отделяне от Великобритания, но въпреки това в огромната си част американските вестници в годините, предшестващи Американската революция представлявали нещо невиждано дотогава по света: преса, посветена на предизвикването и дори на отхвърлянето на управляващите власти.

Това остава необичайна и трудна позиция за всеки издател. За разлика от памфлетите и подобните им издания, вестниците трябва да излизат регулярно, съответно техните издатели не могат да се крият от властите. Като собственици на бизнес, те обикновено имат интерес от запазването на стабилността в общността и по тази причина и от запазването на властта на управляващите. Това има тенденцията да прави вестниците консервативни: по-вероятно е да се опитват да обединяват хората в дадената общност, отколкото да ги вдигат на борба срещу авторитарни власти.

Едно обяснение за нехарактарната роля на вестниците преди Американската революция е, че те всъщност обединяват и поддържат общността – новата общност, формираща се в рамките на Британската империя – тази на американците. Тези вестници в известен смисъл били лоялни на властите – новите власти, появили се на континента: Синовете на свободата. Повечето историци са съгласни, че Американската революция нямаше да се случи, ако не са били усилията на колониалните вестници.

Пресата не получава свобода на словото в Американската конституция, но това става още с първата ѝ поправка.

Вестници за едно пени

Сутринта на 3 септември, 1833 г., вестник, отпечатан на четири страници с размер на писмо и пълен с истории от общ интерес и кратки полицейски доклади, се появява по улиците на Ню Йорк. Издателят е млад печатар на име Бенджамин Дей и продава вестника си, "Sun", за едно пени. Американският вестник с най-голям тираж по това време е "New York’s Courier and Enquirer", меркантилно издание, което продава 4500 копия на ден в град от 218 000 души. През 1830 г. най-уважаваният вестник по това време, "Times of London", който е основан през 1785 г. от Джон Уолтър, продава 10 000 копия на ден в град с население 2 милиона души. Само за две години Дей продава по 15 000 копия на ден от своя евтин, малък "Sun".

Първата цилиндрична преса, изобретена от германеца Фредерик Кьониг и подобрена от Напиър в Англия за първи път се ползва в САЩ през 1825 г. Подобрена версия на тази преса, ползваща два цилиндъра и печатаща едновременно от двете страни на листа, е изобретена от Ричард Хо в Ню Йорк през 1832 г. Парни машини се ползват за да задвижват пресите на "Times of London" през 1814 г.

През 1835 г. Дей използва парен двигател, за да печата своя първо разрастващ се "New York Sun". Тези нови преси направили възможно вестниците да излизат в много по-големи тиражи от преди. Стария тип Гутенбергова преса печатала средно по 125 вестника на час. Към 1851 г. пресите на "Sun" печатат по 18 000 копия на час.

"Евтините вестници" се появяват във Франция през 1836 г. Такива вестници се продават и в Англия през първата половина на 19-ти век, но те са изцяло нелегални, тъй като за да поддържат тази цена трябвало да избягват "марковия данък", който през 1815 г. е четвърт пенс на брой. Повече от 560 различни "немаркирани" вестника се печатат в Англия между 1830 и 1836 г. Един от тях имал тираж от 27 000 броя.

Поради това, че са били извън закона, английските "вестници за едно пени" са особено радикални в политическите си възгледи. За разлика от тях, повечето американски евтини вестници се интересуват по-малко от политика. Въпреки това, те имали ефекта да вкарат много от работниците и имигрантите в градовете в политическия процес като им осигуряват източник на новини, който могат да си позволят. Мотото на "Sun" е егалитарното "То свети за всички" ("It Shines for All") и ръстът на евтината преса се свързва с разпространението на Джаксъновата демокрация в САЩ.

Основният ефект, който тези вестници имат върху политиката на пресата, обаче, вероятно има общо с това, че тяхната масова циркулация води до сериозна промяна в икономическия статус на издателите. Бенет, който започва своя "Herald" с 500 долара, става богат човек. "Sun" е продаден за 250 000 долара през 1849 г. Вестниците стават големи бизнеси, а собствениците на големи бизнеси имат тенденцията да са по-консервативни политически.

Репортерството

В ранните години на вестниците редакторите получавали повечето новини като просто чакали. Чакали пощата да донесе писма и вестници от други градове, чакали някой да мине през града с интересна подробност, която може да са чули от пътник в таверна. "Вчера нямаше поща" пише редактора на "Orleans Gazette" през  1805 г. "Чудим се с какво да запълним вестника, така че да наподобява новини".

Чакането е особено дълго през 18-ти и 19-ти век в Америка, където често отнемало месеци на новините от Европа да минат Атлантическия океан и няколко седмици да си проправят път през блатата и горите на не особено развития континент. Битката за Ню Орлиънс, например, е водена на 8-ми януари, 1815 г., две седмици, след като в Белгия е подписан мирния договор, слагащ край на войната, започнала през 1812 г. С чакането идвала и несигурността. Слуховете запълвали вакуума, а ранните вести често били грешни.

В опит да подобрят потока на новини и тяхната достоверност, редакторите правели договорки с кореспонденти да им предават новини, като често отплатата била безплатен абонамент. Към 1792 г. комерсиалният вестник "Lloyd’s List" в Лондон се хвалел, че има 32 кореспондента в 28 различни пристанища.

В Америка редактори като Бенджамин Ръсел направили още една стъпка за подобряване на информираността: започнали да ходят до пристанището, за да получават новините първи от пристигащите кораби. Скоро започнали да гребат до корабите още щом се закотвят, а не след дълго и да се състезават на скоростни лодки. Един от първите случаи на кооперативност при събирането на новини идва когато повечето от водещите Ню-йорски вестници се обединяват за да плащат за изпращането на лодка в пристанището в търсене на новини и европейски вестници.

Усилията за събиране на новини били по-напреднали в Лондон. Първия пробив идва когато вестниците получават правото да изпращат наблюдатели в галерията на Парламента. Не е било разрешено да се водят записки по това време. В начолото Уилиам "Паметта" Удфол, редактор на "Morning Chronicle" е най-успешният в отразяването на дебатите, но скоро Джеймс Пери, един от най-находчивите журналисти, го надминава като изпраща цели групи репортери да отразяват дебатите на серии. На репортерите най-накрая се разрешава да си водят записки през 1783 г., правейки умението да се водят сбити записки критично за работата им.

В друг случай на иноваторство Джеймс Пери отива в Париж, за да наблюдава Парижката революция лично. През 1807 г. "The Times of London" изпраща Хенри Краб Робинсън да отрази някои от битките в Наполеоновите войни.

В САЩ, в ранните години на 19-ти век, репортерите трябвало да се борят за правото да отразяват съдебните процеси без да ги обвиняват в неуважение към съда. Новините от полицейския съд станали запазена марка на ранните "вестници за едно пени". През 1836 г. Джеймс Бенет успява временно да утрои тиража на своя "Herald" като излиза от печатницата и отива до къща, където е била убита млада проститутка и разследва убийството лично. С увеличението на тиражите, издателите на евтините вестници успяват да наемат допълнителни репортери. "Herald" изпраща 1 репортер да отрази Мексиканската война през 1840г. През 1860-те изпраща 63 репортери да отразяват Американската гражданска война.

Най-голямото подобрение в скоростта, дълбочината и достоверността на новинарското отразяване обаче идва с изобретяването на телеграфа от Самюел Морз. Вестниците стават най-големите клиенти на телеграфните компании, а цената на телеграфните съобщения води до формирането на услуги като "Associated Press", която е основана като кооперативно начинание на вестниците в Ню Йорк през 1848 г. Същата година "Herald" се хвали, че е публикувал "десет колони от особено важни новини, получени по електрически телеграф" в един единствен брой.

Телеграфът за първи път позволява на вестниците да запълнят страниците си с това, което се е случило вчера в градове на стотици, а по-късно и на хиляди километри от мястото на печатане. С успешното прокарване на трансатлантическия кабел през 1866 г. американските вестници изведнъж можели да печатат новини от Европа със същата скорост.

Обективност в журналистиката

Вестниците през 18-ти и първата половина на 19-ти век като цяло отразявали гледната точка на един човек – техният издател. Хоръс Грийли, един от най-сериозните и талантливи американски журналисти, започва "New York Tribune" като евтин вестник през 1841 г. и го използва невъзмутимо, за да изразява своите аболиционистки, либерални, а по-късно републикански политически възгледи.

"Herald" на Бенет отразява неговата подкрепа за Демократичната партия. Хенри Реймънд, основател на "New York Daily Times", директен предшественик на модерния "New York Times", през 1851 г, става основна сила на Републиканската партия.

Тъй като масовата циркулация превръща вестниците в големи бизнеси с много служители, на тях престава да се гледа като на проводници на мнението на един човек, а повече като на доставчици на информация. Възходът на телеграфните и подобни услуги, които разпространяват истории до много различни вестници също играе роля за намаляване на личното мнение в новинарските статии. Подобна роля играе и новия респект, с който се третират фактите в късния 19-ти век, благодарение на възхода на науката.

Това ново отношение към фактите също така се свързва с разпространения след 1870 г. стил на писане тип "обърната пирамида". При него фактите се разделят от разказните структури, в които преди са били вградени и се подреждат по степен на важност. Обикновено това са отговорите на въпросите "Кой", "Какво", "Кога", "Къде" и понякога "Защо" и те се разполагали в началота на статията. На журналистиката започва да се гледа като на отделна професия със свои собствени професионални стандарти.

Първия департамент по журналистика се открива в Университета на Мисури през 1904 г. Американската асоциация на редактори на вестници изготвя "Каноните на журналистиката" през 1923 г., които включват следното правило: "Новинарските репортажи трябва да бъдат свободни от мнения и лични пристрастия от всякакъв тип".

Разбира се, не е възможно за което и да е човешко писание да бъде напълно свободно от пристрастия. Истинската обективност е нереализируема цел. Има твърде много възможни страни на всеки въпрос, твърде много начини да се разглеждат дадени събития, за да могат всички да бъдат третирани справедливо при отразяването на дадена новина. Това ново движение не спира изцяло мненията, но като цяло в края на 19-ти и началото на 20-ти век вестниците постепенно започват да ограничават личните мнения до редакторските страници и едиториалите и да ги изваждат от отразяването на новините.

Сензационализъм и жълта преса

Откакто има вестници, някои новинарски статии се фокусират върху престъпления, насилие, емоции и секс, иначе казано сензационализъм. Такива истории могат да бъдат намерени още в прототипите на вестниците от римско време, в ранните новинарски книги, новинарски балади и в първия Американски вестник. Периодите, в които вестниците се борят особено интензивно за увеличаване на аудиториите и тиражите са и тези, в които сензационализмът играе особено голяма роля в новинарските статии . Стига се до възмущение от спада в сериозността и западане на добрия вкус в пресата.

Първият такъв период идва с "вестниците за едно пени", а вторият започва с Джоузеф Пулицър, който създава "St. Louis Post-Dispatch" през 1878 г., а след това поема контрола и върху "New York World" през 1883 г. Той е бил необикновено агресивен, изискващ и интелигентен редактор, който водил важни битки за работниците, емигрантите и бедните. Той е голям иноватор, особено в своя "Sunday", към който добавя специални страници за жени и спорт и първите цветни комикси във вестник. Пулицър също така знаел как да използва репортажи за насилие и секс, за да продава вестници.

Уилиам Рандолф Хърст, почитател на Пулицър, поема контрола над бащиния "San Francisco Examiner" през 1887 г., а след това купува и "New York Journal" през 1895 г. В тяхната битка за водещото място при тиражите в Ню-Йорк, Хърст и Пулицър свалят цената на вестниците си до едно пени, опитват се да си "крадат" редакторите и репортерите и пълнят страниците на изданията си с още по-кървави, странни и похотливи истории. Пулицър и особено Хърст излизали с огромни заглавия на главните страници и емоционални, често подвеждащи статии за война с Испания за Куба. "Как ви харесва войната на "Journal"?", питал вестникът на Хърст, след като войната избухва през 1898 г.

От битката между Хърст и Пулицър за правата върху комикс герой, известен като "Жълтото момче" се ражда нов термин за сензационализма: "жълта журналистика".

По това време се развива и "каскадната журналистика": Пулицър изпраща репортер на име Елизабет Кохрейн, която пише под името Нели Блай, на пътешествие около света през 1889 г., за да види дали може да направи пътуването за по-малко от 80 дни. Джеймс Гордън Бренет Младши, който поема "Herald" след смъртта на баща си през 1872 г. изпраща Хенри Мортън Стенли да търси Д-р. Дейвид Ливингстън в Африка през 1869 г.

Стил, подобен на Пулицър и Хърст се практикува с подобен успех в Лондон от Алфред Хармсуърт, който започва да издава "Daily Mail" през 1896 г. Той създава първия модерен, малоразмерен вестник (таблоид) – "The Daily Mirror", през 1903 г. Скоро новия формат се пренася и през океана и е пълен със сензационни истории за престъпления и скандали.

Конкуренция от телевизията и радиото

Новинарският бизнес страда значително последните деситилетия, като проблемите започват с конкуренцията на радиото, което започва да предлага нов източник на новини и забавление през 20-те години на 20-ти век. Въпреки усилията да откажат достъп на радиостанциите до информация от новинарски услуги като Associated Press, радиото печели сериозни победи в новинарското отразяване. Истинското начало на края на доминацията на вестниците в отразяването на новините обаче идва с навлизането на телевизията след края на Втората световна война.

Вестниците се опитват да компенсират с кратки истории в телевизионен стил, вкарват сериозно употребата на цветове в снимките, на карти и графики. Вестниците, разбирайки, че техните читатели вече са чули репортажите за най-важните новини по телевизията, започват да наблягат на специални рубрики и аналитични материали. Все по-малко статии днес използват формата на обърнатата пирамида.

В допълнение много вестници започват да експериментират с нови технологии, включително с възможността да доставят броевете си директно в домовете на читателите си, включително през новите медии като интернет.

Много от вестниците не издържат на спада в рекламните приходи и се продават на големи корпорации, осъществяват сливания с други вестници или затварят. В момента повечето вестници разчитат на големи новинарски услуги като Associated Press, Reuters и New York Times News Service и подобни за международните си новини.

Какво предстои в бъдещето за вестникарската индустрия предстои да видим...

Статията преведе за Vestnicibg.com: Георги Георгиев



Оригинален източник - статия на Мичъл Стивънс за енциклопедия Колиърс.